Осветяване на Чехословашката история: Индржих Носек и проектът „Арт библиотека“

На 21 август 1968 г. Съветският съюз заедно с няколко други държави-членки на Варшавския договор нахлува в Чехословакия със стотици хиляди войници. Целта им е да спрат текущата политическа либерализация в страната, известна като „Пражката пролет“, и успяват. Съветският съюз ще осъществява „де факто“ контрола над страната до 1989 г.

„Живеехме зад двойни огради от стоманена бодлива тел, а между тях – ничия земя“, спомня си редакторът в Уикипедия Индржих Носек. „Имаше войници с калашници и кучета покрай границите, за да се предотврати преминаването отвътре, а не срещу някакъв хипотетичен чужд враг. Личните ни дела бяха следени от тайна полиция и от огромна мрежа полицейски информатори. Някои от моите приятели бяха разпитвани или вкарвани в затвора.“

Нахлуването също така потъпка проявите на повлияна от Запада култура, с които Носек и неговото поколение точно са били започнали силно да се идентифицират. „Всеки беше повлиян от хипи културата“, казва той. „Дълга коса, алкохол, свободна любов, мощна опозиция срещу управляващия елит и пацифизъм, и, макар и много малко, наркотици. Слушахме западна музика и четяхме западни книги.“

Неговите преживявания с тези форми на изразяване, забранени или не, му помагат да развие за цял живот любов към изкуството, литературата, театъра, музиката и архитектурата.

Носек започва да следва в университет през 1969 г., непосредствено след инвазията. Спестява пари, работейки междувременно на различни странни места, но често ги харчи, за да се сдобива с книги за изкуство от единствения магазин в Прага, оторизиран да продава чуждестранна литература. Също така е успява да се запознава със съвременното западно изкуство чрез неофициални изложби. Именно така Носек успява да опознае много от младите художници и писатели в Прага, някои от които все още творят, въпреки неблагоприятния политически климат.

Носек завършва биология в края на 70-те, и по-късно става биохимик. Малко преди Нежната революция от 1989 г., с която идва демокрацията в страната, той е избран за председател на културния комитет към Института по молекулярна генетика към Академията на науките. Той е и член на културния съвет на кметството на район „Прага 7“ през 90-те години на миналия век.

Носек започва да пише в Уикипедия през 2011 г., малко след като е принуден да се оттегли от работа, в която е минал живота му, оставяйки малко време за дребни хобита или дългогодишни страсти. „В ситуация на дълбока лична криза“, казва той, „това се превърна в спасителна лодка“. Той се ориентира към Уикипедия, след като при търсене в интернет не намира информация за някои от художниците от своята колекция – основоположниците и най-изявените представители на модерното чешко изкуство от 60-те години на миналия век. Това е ниша, която Носек знае, че може да запълни. „Уикипедия се беше превърнала в основен източник на информация – изпитвах огромната тежест на отговорността, за да гарантирам, че правя качествени приноси“, казва той. И все пак започва: съхранява през октомври 2011 година първата си статия, посветена на Ян Хладик, известен днес с картината „Портрет на скулптора Алберто Джакомети“.

Не след дълго Носек основава проекта „Арт библиотека“ (Art Library Project), който първоначално има за цел да разшири познанието в Уикипедия за историята на изкуството в Чехия със статии, които отговарят или надхвърлят професионалните стандарти. „Трудно може да бъде достигната такава висока летва,“ казва той. „Създаването на нови статии за художници и произведения на изкуството включва проучване на литература в библиотеките, понякога в продължение на няколко седмици; заедно с посещения на изложби, галерии и ателиета на художници. Това може да изисква много търчане. Повечето уикипедианци не могат и не посвещават толкова много време за такова детайлно изследване. Постоянната мисия на проекта е да намери нови редактори сред студентите по история на изкуството и да насърчи други редактори да пишат за изкуство“.

Относно причините да започне проекта си, Носек споделя:

Аз се интересувах предимно от творчеството на 60-те години на ХХ век. Тези художници восят международна слава на чешкото изкуство и получават награди в чуждестранни изложби. От средата на 60-те години на миналия век историците на изкуството и галеристите в Европа и Щатите започнаха да идват в Прага, за да посетят техните ателиета. След съветската инвазия през 1968 г. някои художници бягат в изгнание; онези, които остават в страната са преследвани и не им е разрешено да излагат творбите си в официалните контролирани от държавата галерии. Няколко от тях и починаха преди падането на комунистическия режим през 1989 г.

Когато за пръв път се зароди идеята за проекта „Арт библиотека“, бях наясно, че разполагаме с много малко време. Художниците бяха възрастни, повечето на поне 70 години, а аз исках да им направя фотографски портрети, преди да е станало твърде късно. Това беше основната идея за един поначало непретенциозен проект – но скоро открих, че има хиляди важни чешки художници, за които трябва да има статии в Уикипедия. Подхвърлих тази идея на моята приятелка Терезие Земанкова, която е учила в Сорбоната и е завършила в Прага образованието си в областта на културологията. Тя инициира граждански клуб от професионални историци на изкуството, галеристи и фотографи (ArtLib.cz), така че да можем да кандидатстваме за стипендии в Министерството на културата, а аз създадох проекта „Арт библиотека“ в Уикипедия с намерението да привлека повече редактори и да намеря нови сътрудници сред ученици, възрастни хора и широката аудитория.

С течение на времето акцентът на проекта се насочва към получаване на дигитални репродукции на творби от чешкото изкуство (и портрети на самите художници) за Общомедия, свободното хранилище за мултимедия, в което се съхраняват изображенията използвани в Уикипедия. „Да показваме снимки на картини, илюстриращи творчеството на художниците, очевидно е доста по-важно от това да го описваме“, казва той и по този начин се ангажира с „времеемки и често безсмислени усилия за правене, получаване или сканиране на снимки и получаване на всички необходими разрешения от художниците, техните наследници или собствениците на авторски права.“

В резултат на усилията на Носек и на други хора, проектът „Арт библиотека“ днес може да се похвали с портрети, произведения на изкуството и скулптури от над сто различни автора. Значителна част от това съдържание е извлечено от колекциите на шест различни културни институции в Чехия, за които Носек е договорил официални споразумения. Въпреки че този тип организации имат репутацията, че се разпореждат консервативно със своите притежания, Носек каза, че пробивът се е случил, след като „сложил крак“ на вратата на Националната галерия на Чехия в Прага, притежаваща най-голямата колекция от произведения на изкуството в страната. „Откакто се присъединиха към проекта и осигуриха висококачествени снимки на своите забележителни творби“, казва той, „е много по-лесно да искаме от други галерии подобни снимки от техните колекции, или да получим разрешение да правим наши си професионални снимки на техните изложби“.

Някои от произведенията, вече достъпни в Общомедия, са:

• По-големите мъмрят по-малките(1969), от Карел Непраш
• Боксьорът(1968), от Бохумил Земанек
• Как се постъпва добре с пръчка(1969), от Збишек Сион
• Кадиш(1968), от Алеш Весели
• Танцът на младия мъж(1967), от Рудолф Немец
• Не пипайте моите кръгове(1960), от Ян Кобласа

Can you help us translate this article?

In order for this article to reach as many people as possible we would like your help. Can you translate this article to get the message out?

Start translation